Самотна маса.
Догарящи свещи.
А можеше тук да е нащата среща.
Минутите плачат.
А восъкът капе.
Зашо ли те чакам? Защо ли те чакам??!
Часът става седем.
Посетител пореден,
а тебе те няма...
...и няма...
...и няма...
Но аз се познавам.
Оттука не ставам.
Да минеш случайно насам
се надявам.
© Илиян Всички права запазени