hixxtam (Найден Найденов)
314 585
6.07.2006 г., 16:55 ч.

Ретроспекция 

  Поезия
701 0 14

С думите обичам да жонглирам.
Хвърлям ги на листа безразборно.
Нареждат се сами, не ги подбирам -
ту весели, щастливи, ту минорни.

Научих някога в училищния двор
това, което в клас не преподават.
Фалшиво пеех, търсех всеки спор,
а после спорех сам, до полудяване.
 "Обичам те!" нашепвах лекомислено.
В изгаряща любов - безмълвен бях.
И срутваха се кулите измислени,
които нощем с всеки сън градях.
Като психар ридаех мълчешком,
а после нови,  бурни приключения.
След тях отново болка, студ и стон
с успокоителното - Ще го преживея!
И преживявах  болки и любови.
Загърбвах пътища, безлични дни.
В щастие, безплодност и отрови
редяха думите пореден стих.

Жонглирам днес над бялата хартия.
Думите подскачат с безразличие.
Ще сложа точка... И ще ги изтрия.
Ще отпътуват с мен след време...
                                           В нищото.

© Найден Найденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??