Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
27.09.2007 г., 16:20 ч.

РЕТРОСПЕКЦИЯ 

  Поезия
992 0 32
Така и не ми каза... за тогава,
какво почувства... беше ли различно?
Понякога съм луда... до забрава,
но вярвай ми, това е нещо лично.
Ръцете си сега към теб протягам.
За миналото... нека те прегърна.
Да, влюбена бях. (Почнах да забравям),
но чувствата си няма как да върна.
Обичала съм много... и не крия.
Катарзисна бе всяка повтаряемост.
Недей да се усмихваш... не разбираш.
Изгубвах се съвсем... до невменяемост.
Животът ми реши да ме променя.
Сърцето ми заблъска аритмично.
През седмицата, помня - бе неделя,
завързвах час след час... епизодично.
Пробудих се, но вече остаряла.
На тридесет реших се и да пиша.
И всеки спомен, дращещ апатично,
започна там на листа... да въздиша.
Изливах в думи болки и копнежи.
Научих се да драскам... граматично.
Любовни мъки, блудкави брътвежи,
с последвани аплаузи... безкритично.
                   ******
Сега да спра - не мога... и не искам.
Рисувам с думи всяка преживяемост.
Във всеки стих... душата си изливам
и нуждата една е... Оцеляемост!

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • не търси критичност,защото няма за какво да бъдеш критикувана,пишеш чудесни стихове...
  • !!!Много дълбоки стихове...
  • оцеляваме.

    да.

    но на каква цена?*
  • Както винаги -стихийно!Поздрав от все сърце!
  • Завладаващи стихове! Поздрав!
  • Поздрави за този стих!
    И дори не си помисляй да спреш да пишеш!
  • Поздравление за невероятния стих!
  • Ще ти направя 1 признание... Ти си една от моите фаворитки... И то- ва не е , заради пркрасно реализираните ти откровения, а заради тях самите...
  • Благодаря ви!!!
  • Мисля, че поезията ти е явление, Креми!
    Благодаря за насладата, която ми достави... кога ли ще ми остане време да те прочета изцяло?!
    Жива и здрава бъди!

  • Браво, Креми! Възхит!
  • С всеки нов стих възхищението ми расте!!!
    Поздравления, Креми!!!
  • "Сега да спра - не мога... и не искам.
    Рисувам с думи всяка преживяемост.
    Във всеки стих... душата си изливам
    и нуждата една е... Оцеляемост!"

    Не спирай никога да пишеш! Това е твоето призвание! Блестяща си!
  • И никога не спирай да пишеш,
    защото стиховете ти са истински,
    преживяни и силни!Мога да изредя още
    хиляди причини,но едва ли има смисъл,
    защото ти знаеш,че си невероятна!
  • Така и не ми каза... за тогава,
    какво почувства... беше ли различно?
    Понякога съм луда... до забрава,
    но вярвай ми, това е нещо лично.
    Прочетох те на един дъх!!! Незабравима и неповторима!!! А това четиристишие ми лепна на сърцето и го почуствах твърде лично!!!
  • Незабравима си Креми!
    В твоята искрена поезия
    винаги ме е впечатлявало
    великолепието на чувството
    и изказа,красив стих.С обич.
  • Дали е хубаво да се връщаме назад във времето? Аз не знам това, но май понякога помага! Било каквото било, сега е друго, може и да е по-хубаво! Отново те прегръщам!!!
  • Мила Креми днес имах среща с Галя Данкова и доколкото
    разбрах и приех поздрави, може да греша, ако да
    ИЗВИНЯВАЙ за всичко! И аз не приемам това за проклятието,
    просто го цитирам.
    Поздрави добронамерени!!!
  • Прекрасно!Не спирай!
  • Благодаря!

    Мариола... здравей!
    Животът е толкова сантиментален, че моята сантименталност в случая, е слабо доловима.
    Не можах да разбера,(тази сентенция) какво общо имаше с моето откровение!? Искрено се надявам, проклятието да не ме достигне!
    Колкото до поезията... за мен е дар, който е надявам да съхраня!

    А, ако ми кажеш и за какви поздрави става въпрос... може би, ще получа някакво просветление, за целия ти коментар!

    Лека вечер!
  • И ще оцелееш!Тази емоция,която бушува в теб е употребена по най-добрия начин!Браво на теб!!!
  • Страхотен стих Креми! Поздрави!
  • Сантиментално, но толкова истинско и
    все едно, че е писано за всеки един от нас!
    Както казва Жени Маринчева-с поезия, който
    е окрилен е колкото благословия, толкова и проклятие!
    По-добре да приемем предизвикателството, мила Креми!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!(Благодаря за поздравите!!!)
  • Благодаря , че ми позволи да се докосна до красотата на чувствата ти !
  • Невероятна си, Креми, прекрасно извайваш думите! Поздравления!
  • Сега да спра - не мога... и не искам.
    Рисувам с думи всяка преживяемост.
    Във всеки стих... душата си изливам
    и нуждата една е... Оцеляемост!

    Не спирай Креми!Изливай душата си,както и ние го правим тук!
    Взаимно ще си помагаме да...оцелеем!
  • Много лично...И много хубаво!
    Поздравления,Креми!
  • Изповед... И пред такава изповед се мълчи. Поздрави!
  • Разбиващ финал на чудесен стих!
    Тъжна си бе, Креми, що така?
    Гушкам те, мацко!
  • имаш го заложено в себе си, не спирай!
  • Продължавай с думи
    да рисуваш !
    Умееш го !
  • Велика си!!!
    Аплодирам те бурно, за истинския стих!!!

    п.п Пак го чета и немея...
    Вадя този цитат, от който настръхнах...!!!

    "Обичала съм много... и не крия.
    Катарзисна бе всяка повтаряемост.
    Недей да се усмихваш... не разбираш.
    Изгубвах се съвсем... до невменяемост"
Предложения
: ??:??