26.05.2016 г., 22:52 ч.  

Ретроспекция 

  Поезия
770 2 13

Не ме вълнуват милиардите човечета
в клишета суета затворени...
Пред мен е космосът - империя несметна,
с мечти от искрометни метеори.

Загърбих този свят човешки и мизерен
и в младостта си още го отрекох аз.
Кръжат в пространството рояци суеверни -
безпътни същества с нищожна власт.

Далече от тълпите се намерих -
единствен жив - самотник сред безкрайността.
И катедралите от мисли са ми полилеи -
шпалир от спомени за вечността.

Безбройноокото чудовище се вглежда
в душата ми с пронизващи от звезден хлад очи.
Захвърлям кожата си змийска от надежди
и къпя тяло под порой лъчи...

Сам знак на себе си и необятен символ, 
на упояваща сърцето дръзка страст,
издигнах се над гребена пенлив от истини -
доказал формулата: "ти съм аз".

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Загърбих този свят човешки и мизерен..самотник сред безкрайността..." Поздравления, всеки стих е откровение!
  • Хубаво! Ти (Боже) съм аз!
  • Провокираш,Младене, но това е нещо характерно за цялото ти творчество. Успяваш да изложиш една цяла философия в няколко реда. Финала е леко загадъчен, че даже многозначителен. Харесах. Поздравления!
  • издигнах се над гребена пенлив от истини -
    доказал формулата: "ти съм аз".....Да бъдеш себе си е трудно , но не невъзможно! Бъди!
  • Поздрав за стиха, Мисана!
  • Чудесно е.
  • "Далече от тълпите се намерих -
    единствен жив - самотник сред безкрайността."

    Бъди винаги това, което си, Младене! Прекрасен ден ти пожелавам!
  • Силно и завладяващо със финал, отнасящ се като за твоята личност!
    Поздрави, Младене и хубав ден!
  • Отиваме на Марс - но ще чакаме сблъсъкът му с комета, с диаметър 50 километра, което може да се случи и вероятно ще промени условията там, ще ги доближи до земните. Вероятността това да се случи нараства и най-нетърпеливите ще отлетят безпрепятствено...!!!
    "Пред мен е космосът - империя несметна,
    с мечти от искрометни метеори."
  • "Далече от тълпите се намерих -
    единствен жив - самотник сред безкрайността."

    И част от космоса, и единак по съвест...
    И всеки атом ти е кръвен брат.
    Отричането е порой от дързост,
    а дързостта - любов с обратен знак...
  • Мисана си!!!
  • "Ти съм аз". Събиращ толкова много значения и ключови образи за човечеството изобщо (истинското) израз...
  • Един самотник сред безкрайността, издигнал се над суетата на тълпите и полетял на крилете на мечтите си към вечността.
    Обобщаващ образ на Лирическия в цялата ти философска лирика, Мисана.
    Доста смело и провокативно!
Предложения
: ??:??