В началото, бях изворна вода
и тичах по планински, стръмни склонове,
без глас и пулс, без мисъл за беда,
без избор или лична отговорност.
А после, се прераждах в цвете, в мъх,
в дърво и птица, в гущер, звяр и риба...
За първи път поех човешки дъх
и сблъсках се и с грижа, и с обида.
Какво ли, векове наред, не бях -
кралица и слугиня, страж и воин
и сричах от вселенски алманах
как чужди различават се от свои. ...