Запитваш ли се колко страда Тишината? 

Че няма звук, който да проникне в нея, да я порази…

Замисляш ли се как без тъмнина би изпъкнала светлината?

А, времето как без стрелки възможно е да се свери? 

Как без цветове би изглеждала скучната палитра? 

Каква емоция бихме изпитали без сетива?

Дали съдбата наивна е или пък хитра,

че все ни праща Херувим с крила?

Човек е лист хартия. Бяла! 

Написаното не се заличава с лекота… 

Природата… В такава уникалност молекулите е сбрала, 

от нас изисканото е просто да достигнем максимална висота. 

Да дишаш лесно е! Все пак го правим без да се усетим всеки ден, 

от началото до края на живота.

Но истински е трудно дъх да си поемеш щом си бил сломен, 

душата е, като Исус - разпнат на Голгота. 

Милиони мисли сблъскват се в съзнанието ни искайки да са приоритетни. 

Идеята на съществуването ни е да оставим след себе си на доброто път, по който да може да върви…

Желанията в сетния ни час за близките остават си заветни, 

а миналото за грешките ни ще мълчи.