13.01.2012 г., 12:18 ч.

Ревност 

  Поезия » Любовна
631 0 0

Ревнувам от косите твои,
обгърнали те плътно с кадифе.
Те галят плахо рамената голи,
тъй нежно, с мирис на кафе...

Ревнувам от червилото ти ярко,
докоснало тез устни преди мен.
Как исках да съм първи, жалко!
Но никак и не съм сломен.

Ревнувам от парфюма ти прекрасен,
тъй сладко смесен с твоето ухание.
Покрил той кожата. Огнеопасен!
Попаднал там без никакво старание.

Ревнувам те от слънцето, от пясъка,
от морските вълни дори...
А вътре в мен напира крясъка:
Ах, тази ревност не боли!

© Пламен Енчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??