Ревността е паразит,
който от несигурност
се е родил,
броди
и измъчва
всяка гънка в мозъка,
всяко късче мускул в сърцето,
ох, как само
сладостно разяжда тя.
Ревност,
 ах, ти,
проклетнице,
заради теб и дъх нормален не ще поема.
Моля те, спри!
Някой...
Кой ли ще му помогне?!
Cамо любимият човек
противоотрова може да инжектира.
Хайде,
нека побърза,
че сърцето ми умира,
душата ми вилнее,
тръпки ме побиват.
Хайде,
нека ме изцели и
потуши бунта в съзнанието ми.
Нека ми покаже,
че  сгреших
с това,

че позволих
на ревността
да ми завземе ума.
Хайде,
нека изгони тоз враг,
който загнездил се е
и като кърлеж впил.
Нека не с думи,
 а с действия
любовта да ми покаже
и сигурност да ми вдъхне.
Нека ме спаси.
И нека
любовта ни се задълбочи.