Разгърна пазвата си узрялата есен
и от зърната й потече сладък сок.
Разплете си косата в многоцветна песен,
че в нея да се влюби и самият Бог!...
И лесно ангела на мъжете подмами,
покрай аромата на селския казан,
със свирнята тънка на гайдаря, унесен,
вкусил илюзията, че е най-голям.
А главите на тихите жени запали.
Люта ревност! Цяла и аз ще се изям…
Мъж бе! Уж верен?! Вместо мене да задиря,
вари ракия, влюбен в пустия казан!