geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
16.04.2010 г., 21:12 ч.

Ревност 

  Поезия
1058 0 5

Видях те, видях те със нея,
красива е, много дори!
Не е като приказна фея,
но страстен е погледът ù! 

С изтънченост тя не пленява,
но всичко у нея крещи,
че иска да те притежава.
Защо ли ужасно личи?

Ти впил си във нея очите!
Дали си ме гледал така?
Как милваш ù само косите!
Не мога да гледам това!

От болка се свива сърцето
и всичко се срива за ден.
Да бъде туй чувство проклето,
което отне те от мен!

Душата ми ти постели ù,
с  мойта тъга я стопли, 
сърцето ми свещ направи ù - 
да свети, щом любиш я ти!

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за коментарите!
  • Душата ми ти постели ù,
    с мойта тъга я стопли,
    сърцето ми свещ направи ù -
    да свети, щом любиш я ти!

    Това е невероятно красиво и емоционално,пречетох го поне десет пъти ,поздрави
  • Прекрасен финал!!!
    Поздрави!!!
  • Нито тя, нито той заслужават прекрасният финал на стихотворението ти.
    Надявам се, раненото сърце на лиричната ти героиня да не е твоето!
  • Много силно!Успя да ми предадеш емоцията,което значи,че стихът е изпълнил целта си.Дори ми докривя,защото веднъж аз бях "другата".Сега разбрах какво съм причинила.
    Поздрав,Евгения!!!
Предложения
: ??:??