Какво ти е, мило,
ревност ли те изяжда отвътре,
егото ли ти нараних,
нима те заболя -
раздираща рана от дума,
малка била разликата от
любовта до омразата.
Ти сега ли разбра,
че те мразя,
да, мразя те.
И от нежност мога да ранявам
и с тез ръце на друг да се отдавам.
Боли ли, мило, от ревност,
разкъсва ли ти сърцето,
че с друг заспивам нощем
и с тез ръце и него галя.
Мрази ме,
мило,
друго какво ти остана...
© Гери Д Георгиева Всички права запазени