Във Ада се обадих: Резерве!
И без това тежат ми греховете.
Във Рая ще е скучно... и без теб
не ще усетя сладостта на плодовете.
Не ме е страх, аз свикнах да горя
и тук опитах огнени езици.
Да си отивам, че поне да знам
за вечно е... и стига репетиции.
А резервето... страх ме хвана, че до там
не зная пътя и ще закъснея,
а пренаселено е... Има ли места?
Последното... пазете го за мене!...