Морето ме обича
и ласкае
с ритъм на поредната
вълна
лодката понесена
с въздишка си мечтае
да срещне като мен
моряшката съдба.
Протегнала весла
пътека начертала
лети по воден хълм
сама
понесена напред
сякаш е разбрала
че там е светлината
гонеща страха.
Брегът далечен
във тъга сивее
оставих му сърцето,
Любовта
волна песен
стар рибарин пее
за морска буря,
две счупени весла.
Април,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени