За тебе станах рицар... Срещу Бога
сразявах в битки Вятърните мелници!
И друмища-греховници пребродих
за чувствата ти - скитащи неверници...
Затъкнах меч и ризница нахлузих...
Запратих ръкавица на Живота.
Във Дама на Сърцето и във Муза -
превърнах те... и тръгнах към Голгота...
Но рицарската смелост е безсилна
пред копието хладно на Забравата.
Пронизан паднах - с Тебе във сърцето...
За шепа обич... За Честта и Славата!