Бавно крачещ кьм смьртта,
обгьрнат вьв мьгла,
яхнал своя кон,
облян вьв тьмнина
ден след ден
и нощ след нощ
препускащ
сред полета и нивя,
на отвьдната земя,
тьрсещ искрица светлина
сред непрогледна тьмнина.

Ден и нощ
препуска и се лута...
И ето, искрица светлина
проблясва
тьй несигурна и властна.
Но какво е тя ?
Портите на рая
или може би
кьм ада води тя?...

Ах, светлина прекрасна!

Над зелените поля
спусна се мьгла.
Побеснели хора
с мечове в рька -
сякаш, част от вечността
не помръдват и за миг.
Страшен грьм
тьмнината разпиля,
нечовешки рев,
силен звьн,
кървави лица,
щитове и мечове
се удрят, 
пак 
    и пак
           И ПАК,
удрят се
и се отбльскват ...

И ето там, на хьлма
рицар се яви.
Доспехите били са черни,
но сега от крьв облени
станали са пурпурно - червени.
Спусна се по хълма,
мечът извисил в небесата
с поглед вперен в “ордите на мрака”...

Ах, сссветлина прекрасснааа,
огнена река си ти билааа!!!