Ридаещо писмо
Ту с ромон мрачен, ту с лудешка врява
в неравноделен такт се стелят дни.
Понявга вечер ледени вълни
хармония и горест въдворяват.
Стотици глетчери белеят ядно.
Стопяват се, побягват из кръвта.
Настръхнал, сещам стегната връвта
през гърлото ми, впита безпощадно.
Адрес с изнемощяла длан изписвам
върху самотно кленово листо.
Изпращам ти ридаещо писмо, ...