РИЛСКИЯТ МАНАСТИР – В СЪРЦЕТО НА РИЛА
Автор - Величка Богданова - Литатру
Вървя по пътечката горска, извита,
а там, на баира, сред вечни гори,
стои строен храм с красиви извивки,
а кръст – християнски - ни гледа с очи.
Не липсва и кучето бяло, на двора.
То пази от мечки. Все бди и слухти.
А предният двор е препълнен от хора,
очакващи проповед да зазвънти.
Притихва гората, сияят лицата,
свещена молитва към Бога лети…
и фарът на вяра духовна, в сърцата
блести със светлик християнски. Блести!
И пее църковният хор – „Свети Рилски”,
и внася в душите ни мир с красота,
и нежно приглася реката ни Рилска,
ели, а и буки с листенца звънтят.
Тук, въздухът в Рила ухае на билки,
на бял бор, на мура, на смърч и ела…
Подскачат по клоните пъргави белки,
а челна морена бележи дъга.
О, Рила, ухаеш на пролет и зима.
Видяла си робство и хубави дни.
От тебе извира любов, уж незрима,
но влиза в сърцата ни. Вечно гори!
А ти, манастире, в сърцето на Рила,
туптиш в унисон с нея, пръскаш светлик.
Разгаряй християнството – дух лекокрили.
Бъди фар на вяра - в духовния лик!
(От стихосб. "В България е Раят")
Литатру
© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени
Радвам се, че прочетохте и ми се обадихте.
(Чаках Ви).
Щом Ви е харесало, ще пусна още едно, за Мелник, но е закачливо стихотворение Пак заповядайте!
Пак заповядайте