Защо така ми се римува?
Не ми се отдава ми се струва,
но весело ми е сега, ще се възползвам на мига.
И така започвам мойта рима,
да се поразсмеем двама-трима.
Ний жените всички кривички сме до ушички,
за нас угодия няма, все за новите парцалки
не стигат нашите парички.
И молим се завчас пак и пак, и пак:
„Скъпи, купи ми онова, инак ще се натъжа”.
Купува ни на нас мъжлето
и фръцкаме се ний с палтето, ...