Когато ми казваш че съм красива
И очите ти греят като слънца,
римувам името си с щастлива
и ми е лесно да бъда добра.
А когато си някъде не до мен
и ме забравяш дори, си ужасен...
Тогава теб те римувам с кретен
и сама себе си не понасям.
Така си минават годините...
Ти си ту нежен и мил, ту себичен
и ми даваш причина за римите,
аз ги подреждам и... те обичам.
© Ива ВалМан Всички права запазени