По римски път прехвърлям планината
и право през препятствия вървя,
не се оплаквам, давам си душата
във миговете кратки да творя.
Отмина времето на страшните завои,
съпътствани от студ или мъгла.
Напред вървя и в крачките си свои
аз правя туй, което съм могла.
По римски път прехвърлям планината,
завоите отдавна са след мен.
Вървя сама, далеч от самотата.
Човек с посока, има път свещен! ...