Според Римското гражданско право
(архаичен, мухлясал закон)
и според христианските нрави -
съм жена ти. ( По древен шаблон.)
Имам правото, точно „де факто“,
да съм в брак с консумация
(Не „де юре“ и само абстрактно!)
и на родова асимилация.
И, по право, на мене се пада:
половината твоя заплата,
половината от шоколада,
половината брой на децата.
Половинка съм ти (и пред Бога) -
декларирано ничия друга.
И фамилното име, до гроба,
ще ти нося - законна съпруга.
Аз Кодекса такъв не споделям!
По статути не съм полудяла!
И ми стига да бъда владелец
на душата ти само, но...цялата.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени