Притварям очи...
Натежава ми времето...
като странник безпътен кръстосва сърцето ми.
Сама съм... влак без посока,
уморих се от посочни пътеки,
които водят обратно към мене...
Както кучето оглозгва кокал
и те ме оглозгаха... хората.
Пиша без рими,
римувам само въздишките,
а и... за какво са ми,
щом на човек му се плаче ...