Стобор избелял, прегоряла трева и преляло зелено... Угасва заря от шибои, гергини – моми с румени пазви, надничат през стария плет, невен и димитровче пълнят очите с небе и със слънце. Леко открехната портичка докосва едва незабравки и попива росата им...
Много жива е рисунката ти Доли!
Напомня ми нещо от детството ми, дори усетих уханието на невен и димитровче!
Истинско удоволствие е стихът ти!
Поздравления!
Здравке, Петя, бих искала да рисувам наистина. Но се успокоявам, че така всеки сам дорисува картината във въображението си. Стават много картини и това също е красиво Благодаря ви!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.