Греховна нощ,
светят диаманти.
Рози насъбрани в нежен кош
и страст, която се разпали.
Тялото ми се разлива
и тежестта му пада върху твоите ръце.
Горещина те облива
и усещаш, че е живо твоето сърце.
Розите ухаят
ароматно по нашите тела.
Тази вечер звездите ще ми покажат
какво е чувството да си истинска жена.
Пречупваш моята снага,
движиш я и я целуваш.
Нощ се спуска над града,
а ти Мадоната във мен рисуваш!
Правиш ме богиня,
която има сила да те качи на върха.
Ставам огнена, чувствена, неспирна,
че чак звездите рисуват ни сърца.
С един жест те издигам,
с друг те свалям на земята.
Обещавам - няма и да спирам
да ти бъда муза непозната.
Ти си моят Пикасо,
аз пък - твоето платно.
Посвети ми нещо крехко, но изящно!
Нека бъда твоята Мерилин Монро!
© Милена Йорданова Всички права запазени