Реки се стичат в стъпките преминати.
От клоните се ронят ледове.
Дъждът, като граничен символ
от теб до мен умислено снове...
И раменете му, все повече увиснали,
безропотно след миг ще се склонят
над думите, от времето изписани,
показващи ни истинния път.
От теб до мен разсипват се вселени.
И заедно със зимните сълзи,
листа и клони вятърът поема
в гърдите си, тъй както и преди... ...