rummis (Румяна Славкова)
113 102
23.09.2006 г., 20:16 ч.

Рисунка 

  Поезия
670 0 5
Ръцете ти докосват тишината бяла
и сянка на жена проплъзва бавно в тебе.
Рисувани слънца в очите ти изтляват
и чезнат в полуздрача чужди, непотребни...

Далече нощен вятър пита пак къде си,
Луната ще мълчи от страх да не угасне,
когато с дива ярост Зората я обеси,
отдала се на нови, непознати страсти...

Зората... твой палач със пурпурна качулка,
със своя слънчев меч едва ще те докосне...
И пак ще се превърнеш просто във рисунка -
в портрета на жена с душата на магьосница.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??