В младостта й имаше картина,
в която често своя поглед спираше.
С горда крачка на богиня
вървеше, а кръвта пулсираше.
Сега рисува зимна колесница,
която да я отнесе незнайно
и преди следваща плесница
да се стопи в снега потайно.
Без глас е тя, а беше славей.
Сега едничка гордостта говори,
с лъжа пред чуждо любопитство
прогонва присмехулни хора.
Във вените й няма пулс, катран е.
В очите й-спирали безогледни
нанизали са срам и болка,
и ярост..като за последно.
Зададе нова буря хоризонта,
причината отдавна се отписа.
Да няма следствия съдбовни-
с удобство договор подписа-
че ще мълчи, мълчи до края,
че ще изтрива с гума зла сълзите,
че ще руши света картинен
и ще се гаври, смесвайки боите.
Усети сянката зад себе си,
а мириса на буря прегоря,
когато тя довършваше го-залеза-
удавен в алена река.
Лъчите изгориха я,но раната
покри с парче живот и си замина
на колесницата,снегът зад нея
затрупа старата картина...