Не ме рисувай с четка и бои!
Рисувай ме във мислите си само.
Във пясък морски косите оцвети
да ги пилее вятърът... разпускай ги!
По кожата ми с цвят на лято,
рисувай слънцето задрямало
със цвят на кехлибареното злато
оставило следи по мойто тяло.
Поспри преди очите да рисуваш,
там себе си ще видиш сред лъчи,
със цвят на морските вълни
в очите ми с любов се потопи!
Рисувай своите и моите мечти,
а после нарисувай ми небето!
Във синьото душите извиси,
измити в аленото на сърцето.
Платното бяло нашите души.
Рисувай с твоите и моите мечти!
Цветовете ти сам избери,
а после до забрава ме целувай!
© Евгения Тодорова Всички права запазени