Гаси угарката си здрача
във мръсносиньото стъкло на залива.
Денят събира своите играчки
и по домовете ги затваря…
Разведени, семейни и самотни –
присядат в кухните и пият.
Луната ги наглежда - лампа нощна,
от скука идва ù да се покрие.
Със облаци, които скриват, но не топлят,
досадни - с безплътните си форми и постели…
Луната е…
Луната е покварена самотница,
която в залива
от много нощи се заглежда…
© Красимир Чернев Всички права запазени