23.11.2024 г., 14:05 ч.

Риторично 

  Поезия
204 2 6
Там дълбоко… в незнайни, притулени, тъмни места
на душите ни немощни, незащитени от злото,
коренища вкопават и раснат отровни цветя
на омраза и мъст… Задушават вика на живота!
Зад завесата някой умело изплита лъжи…
Разпродава ги друг… И в портфейлите - тлъсти заплати.
А в полето, под снежен покров, бездиханен лежи
фронтовакът злощастен, фатално прострелян от брат си.
Но ще дойде, ще дойде денят дългочакан, мечтан,
на последния, паметен взрив от снаряд и ракета -
конвулсивен финален акорд на свирепата бран.
И след него ще грейне просторът - прозрачен и светъл! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??