Трудно ми е! Много ми е трудно!
Да бъда твойто цвете, а всъщност почти нищо да не знам за теб.
Да се опитвам да изкопча нещо
и в заключение дори и крачка да не съм направила напред.
Понякога. Понякога те чувствам много близък.
И сякаш сме една душа, не две.
Но бързо ти стената си зазидваш
и твоята душа е пак далеч.
Робиня съм на твойта личност тъмна!
На твоята маскирана душа!
Но щом те видя, засиявам
и падам в твойте царствени крака.
Трудно ми е! Много ми е трудно!
Да бъда твойто цвете, а всъщност почти нищо да не знам за теб.
Полей ме малко, за да бъда силна
и за да мога да съм винаги с теб!
© Ренета Данкова Всички права запазени