Акростих
Роден край, красив и свиден!
Обичам твоите гори,
дъхави цветя омайни,
езера с води кристални,
ниви със житата златни.
Кокиче бяло срамежливо,
росна шарена иглика,
ален мак в поле широко,
изгреви и залези лъчисти.
Люляци цъфтят уханни.
Южняк ги нежно гали,
бухнали във цвят градини.
Изворите твои бистри
морно чело ми хладят.
© Василена Т Всички права запазени