Все още носиш слънце във косите
със аромат на лято и цветя,
безкрайна обич някъде в очите,
усмивка от прозрачна синева!
Как още вятъра надбягваш
тъй млада, а родена в древността!?
Смиряваш себе си ако потрябва
и се раздаваш без остатък, от душа!
През бури преминаваш невредима,
наричана си с име на жена,
понякога си тъжна, уязвима
но всъщност, ти си Любовта!