Родиха ме, за да обичам

24.03.2009 г., 16:06 ч.

Поезия

5.0 (2)

1200 0 2

Родиха ме, за да обичам
Родиха ме, за да обичам,
но страдание в мен засяха,
че мечтите към живота
с вечна мъка ме обляха.
Между две тревоги
безпомощно стене душата -
като прогонена птичка
от чара красив на гората!
Къде е вярата днешна?
Где е човешката доброта?
Черна е земята ни грешна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Белият час
Ще спра дотук

Ще спра дотук преди да се подхлъзна, но няма да ти кажа: „Остани!”. Душата ми сега ужасно зъзне под ...
Любов за подслон

Полудялото чувство на мрака с изтънелия сърп на нощта е любов, дето вечно ни чака и не гасне дори в ...
Църква за птици

В руините на мъничко селце, под сянката на стогодишен орех, прегърбена, с набръчкано лице, тъжеше ма...

Още произведения »