Ти ще останеш тук:
в ухание от разцъфтяла роза,
в подбалканското поле, на юг
с тракийските си коловози.
Ти ще останеш тук,
като дихание на топъл вятър;
като отронен меден звук
от кавал и песен недопята.
Ти ще останеш тук
край Черно море и син Дунав.
Ще живееш, дори напук,
опазена от нощите безлунни!
Ти ще останеш тук.
Кой би могъл да те забрави?
Светът е голям и многолик,
но една е България!
© Стойчо Станев Всички права запазени
Благодаря, Таня!