Мои са
звездите вечер.
Мой е изгревът червен.
Хоризонтите далечни.
Синьото небе над мен.
Моя е
земята пролет –
цялата във пъстър цвят.
Мои –
сините простори,
с веселия птичи свят.
Мои са
полята златни –
в юлския задъхан ден;
есенните листопади –
като цветен дъжд над мен...
Нося те, Родино свята,
цяла в моето сърце.
И на края на Земята
ти си в мене,
аз съм в теб!
© Елица Ангелова Всички права запазени