Родино моя, нямаш ли от мене нужда,
за някои майка си, за другите си чужда.
Нали и аз дете съм твое. Твоя кръв.
Защо реши да ме пожертваш пръв.
Не знаеш, Родино, колко си ми свидна,
с какво, Майчице свята, те обидих,
а може би Теб любовта те плаши
и за това слугуваш на апаши
Светът голям е. Дала си ми избор.
Не ти се сърдя, Майчице едничка.
Дори и всички да си тръгнат утре,
аз няма да те изоставя сам-самичка.
© Павел Красимиров Всички права запазени