Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
2.03.2019 г., 19:00 ч.

Родино моя, нося те в сърцето! 

  Поезия » Акростихове
1140 4 8

Равнини и планини. 

От изток, - морски синини, 

дъх на здравец и момини сълзи

и още нещо, 

напомнящо за много, много

обич! 

 

Моя си Родина! 

От първия ми дъх

ярко свети твойто име. 

 

Не трий го времето. 

Огънят не го гори. 

Светът- не знай те! 

Ядосан облак им връща дълг. 

 

Традиции, гайди и хора. 

Ергени и моми играят. 

 

В сърцето - надеждата запява. 

 

Сутрин синьото небе в

ъгъла застава. 

Родено слънцето-

цветя раздава. 

Едно дете сега

твойто име пише. 

Отново ти се раждаш! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??