Родопчанка

26.11.2017 г., 18:46 ч.

Поезия

1347 1 3

Тя, вечер палеше звездите
и често взираше се в тях.
Целуваше ги със очите,
облени е сълзи или смях.

Божественото и отива
в домът – Славееви гори.
Непреклонена и красива,
тя радост е, но и боли.

От билки прави си постеля
и не предава своят род.
Едни наричали я Хера,
а други - вяра за живот.

Във вените със кръв тракийска,
в сърцето тупка свобода.
Такава, Бог, я сам поиска
и подари и планина.

Родопски дух, родопска гайда,
родопски смисъл и завет.
Тя знае, че е родопчанка
преди да се роди човек.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.