марси (Мери Добрева)
120 104
17.06.2008 г., 23:25 ч.

Рожден ден 

  Поезия » Гражданска
996 0 3
Съпругът ми -
така ще го запомня,
той има работа...
а аз съм спомен,
дори сега
е повече
огромен,
наместо златен
пръстенът за вярност,
подаръците -
спросени ласкателства,
и лицемерно
натъкмени пожелания
са думите -
подвижни пясъци.
а хлъзгава душата от очакване е...
Любимият,
навярно ме обича,
но в празниците някак
безразличен е.
Забравил,
че и цветето е жест.
Прощавам романтично не... мантичното
му поведение,
успокоявам се...
не е поет.
Саморанена
същността ми плаче
и ме улавя
мисълта по влакове
и...
вече зная,
че изпитвам нужда
по дяволите всичко да изпратя
и да танцувам боса в тишината
под струни на щурец,
и да се влюбя,
а после дълго
в снимки да се губя
отсам или оттам
смраченото,
дори когато не е наздрачено...
където
всички дни ще са рождени.

© Мери Добрева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??