Аз те чакам, но тебе те няма.
Колко пъти? Кажи! Докога?
Всяка мисъл е белег от рана,
всеки спомен – жестока съдба.
Нямам вече мечти и надежда,
нямам сили да духна свещта,
и желания нямам за срещи,
тази вечер оставам сама.
И посрещам години на прага
със износени стари палта.
За рождения ден без подарък
се завръщат при мен у дома ...