Роди ме, майко, и без късмет.
Но хвърли ми пъпа на казана.
После само гледай и не ме мисли.
Без радост в живота няма да остана.
Роди ме, майко, и на полето.
Но не чакай от мене сърпа да хвана.
И ако някой път ме намериш в сламата.
Да знаеш, че там се спи най-сладко.
Роди ме, майко, на лозето дори.
Но заклевам те, оттам не ме прибирай.
Остави ме да се бия с мравки и оси.
За всяко зрънце ферментирало.
Роди ме, майко, където щеш.
Аз все ще намеря пътя забранен.
Пък ако случайно някак се изгубя.
Прелей малко винце и за мене.
© Ваня Накова Всички права запазени