Рождението... срещата... а сега накъде?
Рождението... срещата... а сега накъде?
Дали ще доживея любовта?
Не искам да ме пожали смъртта,
дано ме прибере, защо ли да живея?
В този свят за тебе, Смърт, копнея.
Сълза се стича по лицето уморено.
Спри да биеш, сърце, ти си уморено.
Боли от спомена за онзи тъжен ден,
когато аз дойдох на този свят студен.
Тогава от болката се родиха сълзи.
Видях до мене смъртта да пълзи.
Уви се около мен и започна да пие
моята кръв, а аз от болка виех.
Тогава се спасих, но вече съжалявам...
Сега те търся по света и те умолявам -
Смърт, ела и ме вземи, искам да умра.
Молех я, виках я, но тя не ме разбра...
Крия омразата зад милата усмивка.
И пламъкът във мен утихва ли, утихва...
Сам съм, наранен, самотен в нощта.
Вървя и търся огън за свещта,
която животът угаси и унищожи.
Вървя и питам всеки, питам и смъртта - кажи...
Защо ли се родих, щом любовта не познах?
Вървях и ден, и нощ, но нея не видях.
© Иван Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пожелавам ти да откриеш и нещо добро! То е около теб! Само трябва да отвориш очите си!
П.С.Магдалена, красиви стихове се раждат и когато си щастлив! -
от болката и тъгата се раждат
най-хубавите стихове...с обич, Иван. -
А колко още ще трябва да извървиш........ Хубаво пишеш Иване! Но защо е винаги тъжно?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Вървях и ден, и нощ, но нея не видях."
Не е нужно да я виждаш. Ще я усетиш. И усещането ще е божествено. Вярвай ми
А до тогава (пък и след това) пиши. Правиш го добре!