Опропастена тишината отразява нощта.
Препъвам се във всяко камъче .
Пеперудени сънища махат с крила.
Тъмното е въглен от далечна слава.
Гърми самотно сърцето.
В тихата,свята нощ,
се покланям на Иисус.
Богородично духът кръжи като неотворено писмо.
Утехата е миг,
ветрило от илюзии.
Отдадени са спомените,
демонични са въглените на верите. ...