Оплака се веднъж зайката на таралежа:
-На стария бухал главата ще отрежа!
Вече ми дойде до гуша,
мръкне ли се хеви метъл слуша.
От гняв носът ми се подува,
всяка нощ главата ми надува
и вратата си не ми отваря...
Ах,навънка да го сваря,
ще го правя прах глупеца,
ще извикам и врабеца,
та на всички да разкаже
и на селяните даже...
Но прощавай, Ежко Бежко,
че ти губя времето с мои проблеми.
Ти върви, а тоя бухал,
дяволите да го вземат.
© Никифор Никифоров Всички права запазени