Гледам залеза с пурпурни къдрици,

как слънцето, голямо огнено кълбо,

забързано, зад планината скрива се,

за да отстъпи мястото си на нощта.

Знам, много хора с трепет я очакват.

Преди, понякога очаквах я и аз.

Но вече чувствувам, колко е ужасно,

да чакаш утрото за малко светлина.

Животът си, заложих на ролетка

и падна се, точно каквото избрах.

Теб имам аз и всичко що мечтаех,

защо душата ми е толкова сама.