Високите кестени в парка ухаят,
при себе си птици ласкаят,
листата си спускат в петици събрани,
подобно разтворени длани,
деня над децата, които играят.
А нощем там двойки мечтаят,
за чуждите погледи никак нехаят
понеже ги пазят смълчани
високите кестени.
Че идва, дърветата неми вещаят,
на срещите всякога краят -
в сърцата, до вчера със обич пияни, ...