Роса

29.09.2007 г., 13:22 ч.

Поезия

5.0 / 2

732 0 6

Тихо се спуска
и лъчите на слънцето тя пречупва...
В сияние цветно превръща се утрото...
На нощта е творение тя,
но зората събужда я,
за да измие земята от болката,
да събуди света тъй пречистен...
Тя спуска се...
Целува пръстта и изчезва...
До другото розово утро пълно с надежди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Държавата на другия живот
Ъгълът, от който почва всичко

Не съм на бурята в окото. В центъра. А в онзи поприсвит клепачен ъгъл, където ехото завихря съжалени...
Аз ще знам, че те има...

Нямам време за дълги любови. Кратки няма. Дано ти е ясно. Знам. Обичаш ме. Е, нищо ново... Мирогледъ...
Да твърдя, че съм нормален?Хич не си и правя труд!

Днеска срещнах пак съседа. Зная – смята ме за луд. Състрадателно ме гледа – вярва, че не съм за тук!...

Още произведения »