Наш'та Рошка котарана,
запристъпва към дивана.
Предоволна се размърка.
Май гласи се пак да хърка.
Хапнала е тя безспорно,
"Уискас" с рибка предоволно.
Сръбнала си е водица,
минерална, от Твърдица.
Като всяка глезла котка,
Рош гальовна е кокотка.
Стъпва фино, манекенски
и мърмори тя... на френски.
- Вижте моята осанка,
кръшна е като фиданка.
и с опашка, кат къделя
облак пухкав за постеля.
Ах, ти, Рошке мърморанке!
Ах, ти, хитра мързеланке!
Бързо ставай от дивана!
Виж мишоците в капана.
© Таня Мезева Всички права запазени
живи ще са мишките и птичките.
Вечна е и приказката стара за,
кой похапва зелника и който му го дава.
А Рошка е сладурана!