9.05.2019 г., 7:18 ч.

Рошка - мърморана 

  Поезия » За деца
1150 2 6

Рошка, нашата писана,
глезената мърморана,
във долапа се навряла...
Що ли търси тя тъдява?

Пъхнала се и... заспала,
нито мърда, нито шава.
Няма мъркане издайно, 
всичко някак е потайно.

Минал ден и... огладняла.
За водица зажадняла.
Рекла тя да се измъкне
тихо, мирно, без да гъкне.

Тъй решила, но... беда
май не мърда таз врата,
някой минал и "случайно"
щракнал със резе нехайно. 

Щом Рошана туй разбрала,
боен вик от страх надала:
"Мяу, мяу, моля  отворете,
мен горкана,  съжалете!

Обещавам вече лично,
ще постъпвам аз логично,
ще съм мила и послушна.
Искам някого да гушнааааа!"

Съжали я леля Станка,
та...  отвори на писанка.
Смело Рошка се измъкна,
и...  опашката й щръкна. 

Най-гальовно се размърка,
във  краката  се отърка.
А в очите...   благодарни
бликна обич, всеотдайна.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ве ли ко леп но!!!
    Браво, Танче!!!
  • Прекрасно стихотворение за деца!!! Браво, Танюша!!!
  • Благодаря ви, приятели! Радвам се, че съм ви усмихнала!
  • Типично за писаните...Едно от моите котета - Мъри, обича да се муши в чекмеджето за бельо на скрина, ако го види отворено. Веднъж и аз така, без да го забележа, съм го затворила, но то не се обади веднага...чак след като се е наспало, го чух...Всъщност, чувам настойчиво маукане, но не мога да разбера откъде идва, та залягах под леглото зад скрина надничам и по звука се усетих... Голям смях падна...Чудесно си го описала, Таня!
  • Еха, Танче! Едната ми писана се казва Роша. Мама Роша. За нея си писала! По-точно, за дъщеря ѝ, Кити. Роша поумня. Нали е мама! Ама Кити! Точно такава е! Стане ли беля, Кити е!
  • Таз писана
    е невероятна
    мърморана
    умница опашата
    все гали се
    в краката.
Предложения
: ??:??